Живееш в мен

11.02.2010 г., 19:04 ч.

Поезия » Любовна

951 0 3

Живееш в мен, все още, като въглен,

разгарян от среднощните кошмари.

След мен вървиш. А искаш ли да бъдем?

Да, бяхме! Слепи идеали...

И аз пълзя, проправям си пътеки,

за теб след толкоз време закопняла.

Защо боли? Любов ли е? За всеки?

За мен е смърт. Така съм си избрала...

За мен - последна гибел и разруха,

последно даване без нищо във замяна!

Последен зов. От утре ще съм глуха...

Последен дом и обич пропипляна.

Сърцето си заключих с катинари,

сама от мъката направих си окови.

Ако поискаш обич пак, ще те опари!

Да, бяхме! Днес сме други, нови...

Живееш в мен, но вече като миг,

безумно сграбчен, лекичко изпуснат,

изстрадан, но простен, презрян, велик...

Последен шанс, завинаги пропуснат!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

myworld (Аз)

2013-11-26T12:17:36+02:00

Докосна ме! Поздрав!
gali (Галина Кръстева)

2010-02-11T22:53:27+02:00

Страхотно!...но вече като миг....изстрадан,но простен,презрян,велик...-ВЕЛИКО е,браво!
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

2010-02-11T22:08:58+02:00

имаш хубаво заиграване с конструирането
дълбочина липса определено, но заиграването компенсира в някаква степен

в тоя ред на мисли - едната строфа увисва