Живееш в нас, момиче, даже да те няма
с походката, усмивката или с гласа си нежен
погуби се, но още жив е в нас духът ти
на чувствена и борбена девойка от света ни.
Живееш в нас, дори когато се разхождаме из парка
походката ти на кокетна лейди ни събуждаше от мрака
и всяка вечер всичките мъже за теб... мечтаеха
за красотата ти, но без да знаеха какво сърце се криеше в душата ти.
А твоята душа бе толкова невинна и ранима
на детската ти вяра във доброто, те отвръщаха със нов скандал
предлагаха ти се в дузини, кой от кой със по големи лимузини,
а ти се смееше, защото още бе момичето със детската любов от онзи сериал.
Живееш в нас, дори когато се усмихваме,
от твоята уста се събуждаше зората и денят
ти беше слънцето на хората, които те познават,
за тебе дишаха, за тебе продължават...
Живееш в нас, макар че веч' те няма
във други светове витаеш и се скиташ
обичахме те, както се обича истинска Дама,
която беше много млада, но която беше душевно богата.
Живееш в нас и ще продължаваш да трептиш в сърцата ни
дори да свърши земния ти път, ти още светиш ни в душите
и за двайсетте години от твоята изява във света ни
не може никой повече от теб да изрази това което чувства към... избрани.
© Борислав тодоров Всички права запазени