LiNiKa (Велина)
35 7
7.02.2007 г., 13:10 ч.

Живей 

  Поезия
800 0 4
Съдбата тежките окови влачи.
Животът стоманени мрежи плете.
Мечтите долитат със скорост на вятър,
със скорост на пламък отиват си те.

Ти мислиш, че можеш, ти мислиш, че си,
умът ти с усмивка те мами чевръсто.
Но ти осъзнаваш, че теб те боли,
боли те, а вече е станало късно.

А искаш да знаеш, да бъдеш все най,
и всичко е после, а първо - сега.
Но ето настъпва очакван - не - край!
Защо ли не можеш да върнеш мига.

Разкайваш се, викаш, ела, помогни,
но всичко до теб е така нежелано.
На помощ ти идва ответният вик,
едничкото ехо отвръща ти само!

Обръща ти гръб съдбата, която
обичаше свойто невръстно дете.
Песента бе изпята от сребърно ято,
на твойта молба отговориха с "НЕ" !

И ти съжаляваш, душата лети,
животът те гледа отдолу навъсен.
"Живейте живота, що ви роди,
живейте, преди да е станало късно!" ...

© Велина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??