Всеки път се връщам,
защото не мога да не те прегръщам.
Само ти погледна отвъд красотата,
само ти ми вадиш с памук душата.
Казваш ми, че е по-добре да те забравя,
но не искам това да е края.
Уж ти оцветявах живота,
а сега съм единствената грешна нота.
Свети ми слънцето в очите,
усещам болка в гърдите.
Интересно е, как може човек да живее без сърце,
защото моето отдавна е в твойте ръце.