Живея от дъха ти, облечена в косите ти, измамни ли са дните, реални ли мечтите ни? Изваяни са чувствата, безсилни са телата ни, от допира на устните, от шепота избягали! И мисли неугаснали, пробягали през мрака, и ласки незастинали, вещаещи наслада... И тялото, жадуващо за допир от ръцете ти, затоплящо сатена, в прегръдките ти стенещо! Ръцете ни преплетени, докосващи във мрака и думи неизречени, излишни и нечакани... Живея от дъха ти, от шепот и стенание, от изблик на обич, от вик и страдание... Море от желание, нечакащо забрава, отминала болка... идваща наслада...
Смислено, нежно, дълбоко и красиво!
Не преувеличавам. Отдавна не съм чела стих едновременно пълен със страст и нежна дълбочина. Без сянка от похот.
БРАВО!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Браво!