12.09.2010 г., 21:30 ч.

Живея в мига си съдбовен 

  Поезия
609 0 13

Раздавам огъня любовен

Вино упойващо със благослов

Изпращат зов

Цъфтящи слънчогледи

Трепти сърце

Сякаш птичи криле...

Дърветата шушукат в тон

Вятър свири с баритон

Ражда се песен...

През прохода тесен

На разни души преминава

След огъня...

Пепел ли само остава

Вятърът буен

И нея издухва...

Какво ли избухва...

Раздавам огън любовен

Живея в мига си съдбовен

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Усетих свободата ти!
  • Петя,Марианче,Борко...Блягодаря Приятели !!!Вие сте моето слънце!!!Дон Жуан и Прометей огъня гори в мен не тлеи!!!
  • Прометей и Дон Жуан в образа ти е събран!
  • Не спирай да раздаваш огън...връща се!
  • Като слънце!
  • Маги благодаря..Поздрав и за теб!!!
    Нели...нека се раздаваме докрай!!!Поздрав!!!
  • щедра е душата ти, Любо...щедър стих.
    сърдечен поздрав.
  • Поздрав на всички и много любов приятели!!!Прегръдки и топлинка!!!
  • Много ми хареса, приятно за четене и истинно. Поздрав и
  • Раздавай, Любо!
  • "Ражда се песен...
    През прохода тесен
    На разни души преминава"

    Какво по-хубаво!
  • Раздавай, Любо! Ще се върне! Поздрав!
  • "Раздавам огъня любовен
    Вино упойващо със благослов
    Изпращат зов
    Цъфтящи слънчогледи
    Трепти сърце
    Сякаш птичи криле...
    Дърветата шушукат в тон
    Вятър свири с баритон
    Ражда се песен...".........Хареса ми картината и настроението, което лъха от нея!
Предложения
: ??:??