Ж ълти изгреви нощта посичат,
И здялани с магическа ръка,
В ъв синьо небесата се обличат,
Е фирно засияват пурпурни утра.
Я рък сън не спира да ме следва -
З а две големи огнени кълба.
А ко се срещнат, ще стопят безследно
Т ази своя нерадостна съдба!
Е дно до друго ще приседнат тихо
Б ез думи, без пространства, без вина,
Л ъчи едно във друго ще преплитат,
Ю жнякът ще им подари крила.
Б езумство ли е тъй да се обича
О т изгрева до пламъците на съня?
В ълшебно е! Живей за любовта!
© Таня Донова Всички права запазени
Поздрави за това!