Удряй ме, живот! Побърквай, унижавай
и цялата си ярост отгоре ми излей!
Разделяй и отсъждай, душата изоставяй,
победните си химни в лицето ми изпей.
Убивай ме, живот! И жива ме оставяй
в твоя инсцениран и полумъртъв свят.
Мечтите ми раздирай, от грубост прекалявай,
лъжи, че девет кръга формират твоя ад.
Влудявай ме, живот! На твоята арена
нечестно, но логично, ти вечно побеждаваш.
И в ролята на жертва не аз съм победена -
животът в мен е губещ. Да бъде! Ти решаваш...
© Петя Косева Всички права запазени