Човек не може вечно сам
след куп войни да се изправя.
Човек е силен и голям,
но нявга мъка го поставя,

където въздухът горчи
и всеки гони го сърдито
с очи, прелели от сълзѝ, 
и мъка, в нищото обвита.

Човек не може да твори,
когато ножът е наблизо
и няма кой да подкрепи
душата, биеща зад риза!

Защо стъклото реже плът,
а думи трудно се забравят?
Защо, поемем ли на път,
лица любими ни оставят?

Защо устроен е светът
по начин груб и нечовешки?
Защо достойните мълчат
и често гледат ги с насмешка?

Нима театърът не спи
и в мрака страх злокобен броди?
Животът наш не си мълчи
и пее в светлите възходи...

Живееш ти живот един...
Живот нелек. Живот прекрасен.
Живееш – тих, необозрим –
и твоят ритъм е неясен...

Животът грее в две сърца
и той е просто капка лудост!
Животът почва с любовта
и после става живо чудо!