Zlatka` (Някоя)
114 159
2.12.2007 г., 8:42 ч.

Живот 

  Поезия
469 1 4

 

 

Отекват стъпки тихи в мрака

на пътник малко закъснял,

надявайки се някой да го чака

в дома, отдавна опустял.

В далечината чува се пиано

и тъжна е неговата песен.

Сенки сиви крият се потайно,

както циганското лято от настъпващата есен.

Снегът вали, дърветата са бели,

животът сякаш кротко е заспал.

Нощта тъмната си мантия е снела

и плаши онзи пътник закъснял.

Уличките- тесни, сградите са сиви,

Градът потънал е във пустота.

Минават хора, привидно щастливи,

бягащи от ужаса на свойта самота.

И аз вървях... Но, спирам се за малко.

Къде да ида, ако продължа?

Да се предам? Не, ще бъде жалко...

Тръгвам пак... после ще реша...

 

© Някоя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??