ВъзкрЪси Бог греха човешки
и с избора дари ни власт,
родена в океан от грешки -
в един живот - любовен тлас...
От блуден повей разлюлян е,
в кармично-страстен сенокос -
крилат и тръпнещ мигов вятър,
накълцал вяра на поднос...
Сразени чувства ближат рана
и пулсът им наприда дъх,
пробуден глас шепти „ Осанна”
и стихва в блажен Божи мъх...
Разпукват цвят и вехнат дните
в градина, вкълнила мечти
и плод сърцат - сълза в очите,
отронва се - за да прости...
© Михаил Цветански Всички права запазени
Поздрави!