Живот

25.03.2006 г., 17:51 ч.

Поезия

587 0 2

Живот

Раждаш се, крещиш -

един единствен вик.

Порастваш и мълчиш -

в света си собствен, свит.

Идва Tя, и се усмихваш -

миг на щастие неземно.

Отива си, ти пак мълчиш -

река от сълзи, сърце студено.

Пак идва Tя, този път си тих -

не вярваш ти дори за миг.

Но после осъзнаваш,

и много съжаляваш.

Търсиш Я, ала я няма -

отишла си е - глуха, няма...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.