23.07.2007 г., 15:18 ч.

Живот 

  Поезия
551 0 4
Живот ли! Не – гротеска!
Свистят спирачки резки, 
а после - рев моторен,
и клаксон неуморно
във мозъка вибрира,
трамваен звън събира
на фокус сетивата
и злобно небесата 
раздират самолети,
и креят хора клети
сред пластове от дим...
Живот неповторим!
 
А сетне - болен, разтреперан,
полу без слух, и с бял дроб - черен,
изнервен и хронично блед,
при лекаря очакваш ред!

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??