1.10.2018 г., 14:16 ч.

Живот 

  Поезия » Гражданска
413 0 0
И отново във сърцето,
пак наляга ме тъга,
че отивам надалеко,
другиму да съм слуга.
Там където на мечтите,
някой е поставил пръст,
а отворя ли очите,
са разпънали на кръст.
И е жалко и е смешно,
но нарича се живот,
няма правилно и грешно,
само кръгооборот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рот Кив Всички права запазени

Предложения
: ??:??