Казват, че животът бил пагубно красив,
но трудно се преглъщал, когато все е сив.
Трябва ли, обаче, без бой да му се дам
и просто ей така сама да се предам?
Казват и, че наниз от трудни битки бил
и хиляди съдби е на пух и прах разбил.
Питам се, обаче, на кой ще навредя
щом смела битка с него отново поведа?
Казват – бил пиеса, със образи безброй,
и всеки искал роля на главния герой.
Роля маловажна на мен той отреди.
Да считам ли тогава, с това че навреди?
Няма да получа повторно нов живот,
в любов ще го живея този мой деспот!
Може и да бъда днес малко петънце,
но все ще оцелея във нечие сърце!
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени