В живота идват хора и си заминават
и спомени безброй след тях оставят,
усмивки, щастие, но също - белези и рани,
и всички във сърцето са събрани.
И мисля си … ако ми зададат въпроса
кое и колко във душата нося,
кое от всичко искам да изтрия,
и кое във себе си отново аз да скрия…
Не знам със сигурност какво ще отговоря
дали ще кажа или не … какво ще сторя,
не знам кое излишно е, кое е важно,
не знам дори сърцето ми дали е пълно или празно.
В живота си любови много аз съм имал
и всичките емоции пред тях не съм ги скривал,
на всяка до последно всичко аз съм давал,
от душа и от сърце съм се отдавал.
Обичан, необичан, търсен и оставян,
от щастие съм бил пиян, от мъка също съм натравян,
ценен, недооценен, и близък, и далечен,
и към рая съм летял, и към ада бил съм аз повлечен.
Приятели и врагове, познати, непознати
стояли са до мен или са бягали недоопознати,
заради мен залагали са си душата и живота,
или измъквали са се със явна неохота.
Истини, лъжи, и всякви други думи,
пронизвали са ме като куршуми,
но нивга аз на враг или на приятел,
лъжа да кажа - не , не съм предател !
В живота идват хора и си заминават,
едни обичат ме, а другите ме мразят,
В живота ми обаче дори един не можа да осъзнае
душата и сърцето ми как да разгадае.
© Мирослав Драгоев Всички права запазени