22.02.2007 г., 20:52 ч.

Живот 

  Поезия
770 0 2
Живот

Живот!
Въртележка
без програма,
зададена по график
от преди това...
Незнайно и за себе си успяваш
да оцелееш в ледения свят.
Душата,
свила се във катакомба,
по-мрачна от най-мрачните неща,
седи и гледа тъжно във безкрая,
оплакваща една съдба.
Една съдба,
а колко много има
на този свят подобни й сега!
Души отчаяни,
с омраза пълни,
с горчиви спомени
и с пустота...
Това ли е животът?
Питам неразбрала...
За туй ли идваме на бялата земя?
Дали човекът редно е да страда,
дали душата просто е сълза?
Не мисля!
Всичко правим си самички!
Отчаяни вървиме
ден след ден...
И като в дядовата ръкавичка,
наблъскваме сърцата си
във плен.
Ако съм права,
редно е да се изправим
и да се борим с многото сълзи!
Прозорците си да изтрием,
за да открием истинските си мечти.


© Диляна Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми позицията ти, а стихът е много истински. Поздрави!
  • Живот...
Предложения
: ??:??