В поредния опит да изнасили душата ми
и да не носи вина,
животът законен, чист и порядъчен
иска да се покая и приземя.
Иска да облека усмирителната си риза,
която от раждането ми крои.
Да съм малка, смирена и сива.
И мечтите ми да изпепели.
Да ме затрупа с папките прашни.
Да ме прикове на бюро.
Казват всичко невидимо е опасно.
И опасен е всеки полет висок.
Но сметките на живота са грешни.
Душата ми дръзка е като дете.
Тя е смела и силна, и нежна.
И родена е за небе.
© Нина Сименова Всички права запазени