19.11.2011 г., 13:06 ч.
Живот
Четирсет перли мен ме украсяват
с различен блясък и едно начало.
Всяка все по нещо отразява,
отхвърля черното, привлича бяло.
Броят им с годините набъбва
и тежестта усещам да нараства.
Забравям да поглеждам все към първата,
последната е нова и прекрасна.
Надявам се на много още перли,
които колието да красят,
по-изящни да са от последните,
да отразяват всеки топъл цвят.
Аз ще ги нося, въпреки умората,
налегнала от тяхното тегло.
И нека да ме гледат с почит хората,
че перлите ми - не, не са седло.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Напълно съм съгласен с теб, Бароне, за нивото...
Но недоумявам,защо я няма тази твоя обективност под видимо по-нескопосани творби ?
...не знам как му се вика на това... но определено никак не е по баронски... -
Как добре си спомням първите години, когато прописахме заедно - рамо до рамо, Вале. Книгата ти, първата (Крясъкът на пеперудата) - чудесна. Беше хубаво. Но сега си далеч от познатото ниво и е жалко, братко...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Бих ти задала същия въпрос като Димитър.
Антоан, чак-чак толкова, айде сега!? /Вальо, да вземеш да го почепиш
Антоан, таланта на автора наистина е неоспорим и всеки, който иска да прочете добре подредени и ритмични стихове трябва да се спре при Вальо.
Но... точно това стихотворение, мисля, че може да стане в пъти по-добро (сигурна съм, че автора го вижда)
Вальо, прегледай го отново. Ритъма на много места "куца". (освен ако нарочно не си го оставил така)