7.12.2007 г., 7:54 ч.

Живот 

  Поезия
618 0 7
Живот
Не свикнало с праха на път безкраен,
на чужди мисли със стон потаен,
сърцето ми заплаква в този час.
Като дете, загубено във здрача,
като затворник, вързан от палача
и само звезда, когато зърна аз,
затихва моя плач...
Угаснал свят, като мечтите смели
и поривите млади отлетели.
Ала оставили у нас следа...
Какво, че всичко мълком си отива... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Предложения
: ??:??