Прехвърчаха искри,
разнесе се топлина
от удара на чука и наковалнята,
а студеното изражение на лицето на майстора -
безразличен към случващото се,
неуморим пред лицето на безкрая,
безчувствен спрямо изстрадалите лица на малките прашинки,
тези облачета прах, чиито живот неумолимо изковаваше
път, по който съдбата ги завличаше,
в един безкраен кръговрат
от радости, уплахи, изгубени мечти, нови хоризонти, загуби, безсмислици,
вяра, надежда, любов, прошка... ...