24.09.2007 г., 9:19 ч.

...ЖиВоТ бЕз СмИсЪл... 

  Поезия
754 0 0
Понякога е трудно да вдигна глава и да продължа напред...
Понякога е трудно да гледам как нощта бавно забулва всичко наред...
Понякога е трудно да отроня и капчица сълза...
въпреки, че ми се иска да викам... да крещя...
О, Господи!... Толкова ми е трудно да се изразя...
Понякога болката в мене ме раздира...
Понякога имам чувството, че душата ми умира...
Понякога на мене ми се иска да умра...
... дали би ме спасила тази прокълната сълза?...
О, Господи!... От мъка по теб съм си загубила ума...
Ще ми кажеш ли някога,
защо живота ми без теб е празен?
Ще ми кажеш ли някога,
защо денят ми е толкова омразен?
Защо единствено нощта е моя приятелка?
Защо единствено смъртта е моя вестителка?
Знам, че ти си стара заклинателка.
Знам, че ти си моя отмъстителка,
знам, че ти си мойта мъст
и въпреки това не те желая!
Все пак с вечният успех ще те увенчая!
Преселвам се във твоите владения.
Искам да ме дариш с онези умения,
с които унищожаваш чужди свтове.
Точно тези, через които моите мечти отне!

© Анита Райкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??