Знаеш ли какво е да обичаш,
знаеш ли какво е да тъжиш?
Знаеш ли как прошка да изричаш,
след като без жал раниш?
Колко силно ме боли от тази рана,
как отхвърли любовта ми неразбрана.
За сърце отровено няма спасение,
омразата ти беше най-жестокото мъчение.
Kaк душата замръзна за миг,
колко тих остана моят вик.
Ти не чуваш моите молби,
ела,върни се и прости.
Времето минава ден след ден,
все по далече си от мен.
Забрави лъжите и сълзите ми,
това е част от миналото разбери.
Искам с теб да съм до края,
това е всичко за което аз мечтая.
Знаеш ли каква е моята любов-
по-силна e от всичко.
Без теб не съществува този живот
той е просто едно нищо.