28.05.2017 г., 20:11 ч.

Живот до поискване 

  Поезия » Любовна
679 1 6

Загубѝ ме на карти,
проиграй ме на зарове,
на червено поле залòжи ме,
разплачи ми смеха,
събуди в мен кошмарите,
да усетя, че всъщност съм жива.
Прелъсти ме гаменски,
разпилей ми надеждите,
и до болка жигосай душата ми,
изгони ми съня, развенчай идеалите,
отблъсни безпардонно ръката ми.
Изгори ме без жал, разпръсни пепелта ми,
открадни си живот до поискване,
и тръгни си сега... ако искаш сбогуване,
че от утре... ще бъде безмислено.

© Неземна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви
  • Великолепно!
  • Силно!
  • Жар! Поздрав за текста!
  • Безмълвно е, Неземна!
  • На моряка звезден в мене пак
    душицата разпяваш му сестрице!
    Той с теб сбогуване безсмислено не ще,
    а на пристан да отсяда в твоите ръце
    когато уморен от плаване се прибере,
    да намери малко лично кътче в твоето сърце, единствено за него отредено.
Предложения
: ??:??