Живот като квартално кафене
(До теб)
Една сълза търкулна се полека
и в пепел от цигара се превърна.
Замислено очи изтри човека,
наметна се с палтото и си тръгна.
А две души на масата съседна
незнайно как, в безкрая се откриха.
Засмя се тя, към нея той погледна -
неволите си двама споделиха.
Вратата се отвори и затвори -
играеше си вятърът немирен. ...