Живеем в раздяла, откакто се срещнахме!
Живеем във спомени, мъка и грях!
Защо ли не стана тъй, както си мислехме?
Защо обичта ни стопи се във страх?
Живеем във себе си... Някак привикнахме
без сълзи да плачем, без обич да спим...
Къде е надеждата? Нима не я викахме?
На кого ли ще трябва сега да простим?
© Иринка Всички права запазени