ЖИВОТ, ЛИШЕН ОТ СВОБОДА
Къде сега си, мили мой?
Живот в окови, знам, живееш,
лишен от свойта свобода,
за нея сигурно сега копнееш.
Защо се случи с теб това?
Защо в живота си допусна
с парите да заместиш любовта,
да си щастлив ти шанса си пропусна.
Сега живееш там във самота,
без слънчев лъч лицето ти да гали,
без капка въздух, без вода,
без някой във нощта да те погали.
Защо ти трябваха пари и власт,
нима без тях любов не ти достигна?!
Защо превърна ти живота си във хаос,
с парите си видя какво постигна.
Забрави ли онези наши дни,
как, без да искам нищо във замяна,
обсипвах те с любов и със мечти,
защо от тях в сърцето твое нищо не остана?
Забрави ли как жертвах се за теб,
душата си на дявола продавах,
след мен сърцето ти превърна се във лед,
но аз да те обичам не преставах.
Защо продаде сините очи,
на друга, дето обич не ти даде,
и пропиля ти нашите мечти,
не на любов, а на парите се отдаде.
Сега къде си? Знаеш ли, че страдам,
за теб и за това, че там си сам,
ти знаеш, че за тебе всичко давам,
бих дала всичко, да не бъдеш там.
Бих заплатила и гаранция с цената,
на своята любов, ще заплатя,
само да можех да ти върна свободата,
макар и скъпа да е таз цена, ще я платя.
© Деница Пенкова Всички права запазени