Нервите ми корабни въжета
прокъсани от вятъра на глупостта
препъвам се в житейските павета
които редих в младостта.
Неща в миналото премълчавах
усмихвах се не казвах нищо
а може би наистина прекалявах
и оставях сърцето си разбито.
Дали ще ми простиш когато си замина,
защото този свят за мен е крив
по собствено желание ще се спомина
не от каприз или пък срив ...