Някак си нещо не се получава...
Гроздове сочни край мене висят,
хващам един, а в ръката остава
лепкава диря от смачкана плът.
Някак си всяка усмивка е спомен
още преди да я хвана с очи.
Всяко приятелство нервно ме гони,
казва "До утре", а после мълчи.
Всички надежди ми пишат учтиво,
че са заети с по-важни неща...
и посред лято купувам топливо,
че е безумно студена нощта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация