Ж И В О Т Н А З А Е М – 8
Много понякога ми се иска,
да избягам от поезията,да я оставя
насаме с нейните Истини,
извиращи от Сакралните ѝ нива на познание.
Преситен от непознати пространства,
с бездънни пропасти и вълни мощни над тях,
от които реално няма измъкване,
в които неверниците се превръщат във прах,
за кой ли път на ум си повтарям,
защо е нужно всичко това,
хиляди пъти пак и пак да изгарям ...