Животът през маска
във мене се взира.
Във черно от болка,
разкривена белее
една тъжна сълза.
И се стича
по бялата цветност -
като упрек.
От непрогледнала никога
болна вина.
В очите хлътнали,
онемели и бледи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация