Младостта ли?
Тя край мен минава
със прокъсаните дънки- знак.
Младостта се днес по туй познава:
с татуси на всеки женски крак.
Гордостта ли?
Тя е в чалготека
и уиски пие до зори.
Тя- единствената й пътека
и душата в нея не зари.
А нощта ли?
В ден се тя превръща...
А денят превръща се във нощ.
Тъй живота тихо се обръща
и във гръб забива своя нож.
Младост, Гордост-
по нощите раснат
и на нож са със живота строг.
Чак когато младите пораснат,
осъзнават страстния порок.
© Никола Апостолов Всички права запазени