Живот във сянката...

9.06.2015 г., 9:59 ч.

Поезия » Любовна

515 0 3

Живот във сянката на твоето минало...

Това ли да предложа на сърцето си?

Остатъци от чувства разпилени стигат ли

илюзии и болка да прегръщам със ръцете си?

Боли... Студено е във сянката зловеща.

Премръзнала се лутам без посока

и няма път, и няма нежна среща

на две сърца сред самота жестока...

Изгубих се на кръстопътя между днес и вчера

и уж съм тук, а миналото ти във мрака

прегръща ме... И как да те намеря,

и как да те поискам... Да те чакам?

Ти скиташ – днес си тук, а утре пак се връщаш

във миналото неспособен да си тръгнеш.

Живот във сянката на спомени намръщени...

Това ли да предложа на сърцето си?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

reinbow (Биляна Битолска)

2015-06-10T10:27:06+03:00

Благодаря, че споделихте, момичета
ivaani (Радка Горанова)

2015-06-09T19:57:57+03:00

Тъжен стих Биляна! Никой не заслужава да живее в нечия сянка!Предложи на сърцето си слънце!
Поздравявам те за прекрасния стих!
Юлия (Юлияна)

2015-06-09T13:08:47+03:00

"Ние сме ходещи блокове минало" - прочетох го някъде. Неизбежно е те да хвърлят някаква сянка - така или иначе. Въпрос на характер е доколко ние можем да направим компромис да живеем в нея, а то пък зависи от това доколко тя е дебела (сянката). И да не забравяме, че се налага и другия да живее в сянката на нашето минало.