9.09.2010 г., 1:14 ч.

Животе мой - прости ми... 

  Поезия
1745 0 35

 

 

 

 

 

 

                        Ж И В О Т Е   М О Й   -   П Р О С Т И   М И . . .

 

          ______________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

                       Прости ми, Животе мой.

                       Ако можеш...

                       Прости ми, че изпих те до дъно.

                       На жадни, задъхани глътки. Някак тревожно.

 

 

 

                       А Времето и на двама ни отдавна бе преброено.

 

 

 

                      Прости ми, че бях ти неверен.

                      И се опитвах от себе си да те открадна.

                      Че донякъде вярвах във суеверия.

                      Че понякога вкарвах те в задънена улица.

 

 

 

                       А ти – Вечен Скиталник, оказа се Сън.

                       Игра на фантазията ми. Мираж. Илюзия.

 

 

 

                       Още малко...

                       Още съвсем мъничко. И стрелките ще спрат.

                       Мъжката ни въртележка отзвъняли съдбовно.

                       Една върху друга греховно... Ала някак унило.

                       Делнично. Върху дванайсет завинаги ще заспят.

 

 

 

 

                       А камбаната бавно ще бие...

                       На последно.

 

 

 

                       Ще дочакаме да засвири Лодкарят със златния рог.

                       Двама със теб, Животе мой – красив като приказка.

                       Пропилян във живеене... Но, все пак – истински!

                       На всекиго и всичко простили во век и веков...

                       Във знак на Приятелство да си разменим ризите.

 

 

 

 

 

                      А после?

                      Няма после.

 

 

 

                      Дума добра. Лопата пръст. И Кръст...

 

 

 

 

                       Амин!

 

 

 

 

                      2010 г.

 

 

 

                                                                  Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти много, Приятелю, за топлия отзив.
    Топлинка и за теб!
    Бъди !!!
  • Вик ,широка душа се ти !!!Благодаря ти ,че позволяваш да се докоснем до нея!!!Поклон приятелю и топлинка от мен!!!
  • Боромир, Младенецо - само една дума ще ви кажа:
    БЛАГОДАРЯ !!!
  • Нямам думи просто... Поздрави!
  • Ще си повторя един коментар от вчера, по Стефан Цанев - Да си носим новите дрехи!
    Всяка секунда днес, да се запомни за утре и всеки миг, да носи радост )
    Присъединявам се към Двата Вълка - като минем от татък ще му мислим Поздрави и много нови дъги!
  • Благодаря ти, Агоп!
    Признателен съм за добрите ти думи.
    Поздрави за чудесния коментар.
    И за линка...

    Бъди !!!
  • ех, Виктор...
    животът си е наш и пълноценно трябва да го живеем...
    така че и гробаря да заплаче даже...
    за после, не му мисли...каквото е, това ще е...!

    поздрави за чудесния стих...!!!


    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=129044

  • Съжалявам, Маги, съжалявам, Приятелко, за тъгата ти.
    Ала не е ли по-добре да пеем и да пишем стихове за неизбежното,
    вместо да се страхуваме от него? Има Живот след Смъртта, повярвай ми!
    Бил съм "оттатък" и ме върнаха, защото изглежда, че имам още несвършени дела на този Свят...
    А после?
    За разлика от стиха ми, ще ти кажа: ИМА ПОСЛЕ !!!
    Само че не от Земния, материален ъгъл, от който съм написал скромното
    си творение. От него всичко свършва до Амин-а...

    Бъди !!!

  • оо, Виктор...разтърсиха ме и мене думите ти...
    но чашата е наполовина пълна все още, и какво ли още ще се преживее...
    а кръстът...той е неизбежен, натъжи ме приятелю.
  • Благодаря ти, Ели! Много...
    БЪДИ !!!
  • Каквото и да кажа за стиховете ти, Вик... ще е малко!
    По- добре нека всички видят поредния ти шедьовър, облечен отново в дрешка от мен:
    http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-891895
  • Благодаря ти, Андрина!
    Радостта ни е взаимна...
    Здравей и БЪДИ !!!
  • "Двама със теб, Животе мой – красив като приказка.
    Пропилян във живеене... Но, все пак – истински!"

    А не е ли това смисълът на живота? Да се изживее истински, без съжаления, такъв, какъвто е?
    А след това... След това Бог има думата...
    Но до тогава, продължавай да го живееш истински!
    Радвам се, че прочетох!
  • Галя, Водолея, Забравена - благодаря ви много за прочита и коментарите.
    Здравейте и БЪДЕТЕ !!!
  • Както винаги - дълбоко усетен и мъдър стих!
    Поздрав!
  • "... Но все пак - истински!"
    Ако предпочиташ словото "живуркане"...
    Само дето то не носи никакъв положителен емоционален заряд, Приятелко.
    Поне аз не усещам такъв.
    Благодаря, че намина и прочете!
    Бъди !!!
  • "Пропилян във живеене..."
    ^^^
  • Признателен съм, Сеси, за добрата дума.
    Сполай ти!
  • Словото ти е невероятно и разтърсващо! Поздравления, Виктор!
  • Благодаря ви Руми, Белла, Мартина за разсъдъчните коментари.
    Да! Вярно е, че стихът ми завършва до гроба на лирическия герой.
    Ала там е заровена само тленността му. Материалното му тяло, Руми.
    Художествено неоправдано щеше да бъде да продължа развитието на поетическото действие и "Отвъд Хоризонта". Така че съм се опитал да
    опоетизирам "Земния Ъгъл" към един Човешки Живот в диалог с Душата му.

    А Духът притежава способността както да се инкарнира, така и да се реинкарнира. Натрупал опитност от досегашния си Живот, той ще
    я приложи в следващото си Прераждане, в следващия си материален Живот.
    Достатъчно като пример да назовем само т.нар. "регресивна хипноза", в
    която Човек споделя с оператора спомени от... минали прераждания.

    Душите Човешки са константна величина. Само дето едни от тях са се материализирали тук на Земята, а други са в Астрала под формата на
    финна енергия. Съществува т.нар. ЗАКОН ЗА БАЛАНС НА ДУШИТЕ. Т.е. Душите и на Земята, и "Отвъд" трябва да са в приблизителна еднаквост.
    Закон, който в днешно време е нарушен! Земята е пренаселена. Затова предстоят катаклизми, които ще изравнят получилото се неравновесие.

    Моментът на размяната на ризите между Живота и лирическото "Аз" /в случая Душата/ е метафора, която означава точно това - предаване на опитността, натрупана през целия Земен Живот на Душата...
    Но, да не задълбаваме в дебрите на парапсихологията, метафизиката, теософията... И енигматиката.

    Белла, разсъжденията ти за "алогичността" не се отнасят за художественото слово. Иначе нямаше да съществуват приказките или Малкият Принц на Екзюпери,примерно. Та нали точно на "алогичността" се базира т.нар. "ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗМИСЛИЦА", която е основен похват в Литературата.

    Мартина - благодаря ти! Много...

    Бъдете и трите !!!
  • Проникновен стих! Поздравявам те, Виктор!
  • Моят коментар ще е вдруга посока.
    Не се познаваме с теб, но аз и ти сме временно тук, за малко, за някакъв нищожен миг от вечността. Защо? Ето го разковничето на всичко. Защо сме точно тук и точно сега? Какъв е смисълът?
    Аз го открих във вярата.
    Дано го откриеш и ти.
    За мен има после. Виждам, че за теб - не.
    Аз не мога да приема, че съм произлязла от нищото и че ще ида в нищото. Съществува ли изобщо "нищо"? Моят досегашен опит ми е показал, че имам душа и че не всичко в този живот си зависи само от мен и моята воля.
    Всичко това ме доведе при Бога. А Бог ми казва, че смъртта не е край, а преход към друг живот.
    Всеки, разбира се, сам прави своя избор, защото е свободен да го напариви.
    Стихът ти е много провокиращ и затова си позволих този дълъг коментар.
    Извини ме!
  • Ина, Водице, Руми, Извънземни Приятелю, Роси, Маестро Райсън, Плами,
    Ачо, Чародейка, Марианка, Радко, Ивон, Приятелю Илко, Жарко Момиче,
    Ангелско Гласче - не знам дали моята изповед наистина е "разтърсваща",
    но вашите коментари дълбоко ме впечатлиха и респектираха. Дори нещо повече - хванаха ме за гърлото...
    Благодаря ви, Приятели, трогнат съм!
    Бъдете все така здрави и даровити всички !!!
  • Винаги замисляш! Дълбока изповед!
  • Поздравявам те с едно куплетче стар мой приятел:
    "Налей вино, приятелю, налей!
    Наздравица да вдигнем и запеем!
    От виното кръвта да полудей,
    че временно на този свят живеем!"
    От6 себе си бих добавил:
    Животът хубав още продължава,
    животът с радости ни пак дарява.
    И птиците на воля пак летят,
    цветя уханни за любов шептят!
    На екс!
  • Покъртителна изповед!Нямам думи!Поздрав!
  • По-добре жадно,до дъно-всеки ден,всяка нощ!!! Нека те вълнува и ти не спирай да го изненадваш Накрая ще си простите, нали се обичате
    Поздрав!
  • Замислят стиховете ти, Викторе!
    Хубави и родени от живота мисли!
    Благодаря!
  • Рано е да се прощаваш още, Вик
    Поздрав и от мен!
  • Приятел на времето)))
  • Замислящо прощаване... Сякаш оттук започва едно ново начало...
    Поздрави за хубавото стихотворение на един горд Човек, обичащ живота!
  • Мисля, че този стих е роден от моментно настроение.
    Слънцето те чака вън, Вики, и ти обещава още много светли дни...
    Привет!
  • Дали защото е 2 през нощта или аз съм прекалено чувствителна, но този стих ме разрида неутешимо.Чела съм всичките ти Вик, но тук усетих как ме докосна Вселената!
    Благодаря ти! Прекрасно е !
  • Благодаря ти, Соничка...
    За всички красиви и мъдри коментари.
    Следполунощтно те поздравявам!
    Здравей !!!
  • Викторе! Има още много за изпиване!
    ... а стихът ти е разтърсващ ...
    Поздрав и усмивка!
Предложения
: ??:??