Има дни, във които всички стари тревоги
вдигат тежка наздравица редом до нас.
И онази вина, скрита нейде дълбоко,
като тътен камбанен раздира света.
И боли от мечти, подарени нахалос,
от това, че изпускаме малкия миг.
Но тогава животът с неочаквана ярост
почва битка и яростно среща ни с вик.
Той застава овълчен, оголен и дрипав,
и крещи: „Виж добре, аз съм все още тук!
Приеми ме. Открий онзи, лудият смисъл...
Остани само с мене, ако ще и напук! ...