Мечтае Отело за своя кокона,
дали ще е Станка или Дездемона?...
Мечтата си силна с ракия теши.
Която да бъде, ще я души...
Пие ракия и реже салата,
гори му душата, трепери ръката.
Влиза мадама, същинска икона
позната изглежда, но не е Дездемона.
Гледа я мавърът с поглед двузначен,
изправен за битка, но малко разкрачен
и чудом се чуди, с коя ли ръка
да хване за гушата тая жена...
Вика я близо. Оная не шава.
Решава Отело, шишето подава,
сам за врата си, се хваща тогава,
защото обратно, тя шишето не дава.
О, Дездемоно, обърка сюжета!
Такъв му е бил на Отело късмета.
Шекспир мълчи, защото го няма.
Животът е автор на таз мелодрама.
© Валентин Йорданов Всички права запазени