Животът е едно по-дълго или по-кратко отлагане на Смъртта... освен ако не ти го отнемaт! 

© Атанас Коев Всички права запазени

Коментари

• Румена (Румена Румена)

  2006-12-18T14:46:55+02:00
  Много различно от това, което съм видяла дотук от теб. Хубава изненада!
• Етчи (Анета Саманлиева)

  2006-12-16T03:22:16+02:00
  Тъжен стих, много сложен въпрос.
  Съдбата сам избира всеки, пътя също.
  
  Поздрав Наско.
• atanas_dvk (Атанас Коев)

  2006-12-15T23:16:35+02:00
  тук има и още един въпрос...
  Е, ли палача вярващ, след като има икона на стената?
  ...
• atanas_dvk (Атанас Коев)

  2006-12-15T23:04:31+02:00
  бълхата скача гладна, защото и последната смъртна присъда е изпълнена и тя вече няма кого да хапе...
  мазето е празно...
  а горе, в стаята, лежи и трепери в съня си палача, събужда се всяка нощ от угризения и плаче за погубените от него души...
  трябва да е там бълхата
  п.п. изненада ме твоя коментар... тъкмо четях за цъфналите вишни
• Lord_Alioth (Фредерик )

  2006-12-15T22:55:01+02:00
  не мога да приема образа на бълхата, нарушава внушението. А то е наистина силно и въздействащо, тласка към размисъл, в който мислите са доста плашещи. Силно произведение.
• atanas_dvk (Атанас Коев)

  2006-12-15T19:54:29+02:00
  всеки си заслужава съдбата...
  така му се пада на палача
• Laska (Ласка Александрова)

  2006-12-15T18:13:20+02:00
  Тъжен стих, усеща се хлад!
• kity (Людмила Нилсън)

  2006-12-15T09:36:31+02:00
  Икона гледа от стената,
  палача плаче в мрака...
  
  Тъжно!!! Поздрави Наско