Животът е като цигара,
една отрова сладка.
Запалена с искра от обич,
пазим я с ръце от вятъра
и от съдбовните несгоди.
За някои превръща се в лула –
лъскава, извезана с резба
или простичко-опушена,
ала обичана, дори ако
те сполети в него тегоба.
Загасва или се разгаря,
надеждата поддържа огън.
Всичко край си има,
но без край остава споменът.
Животът е отрова сладка,
дори силно да горчи...
© Вили Тодоров Всички права запазени