Жабокът (Гедеон)
369 2157
23.12.2021 г., 12:21 ч.  

Животът е това... 

  Поезия
1090 2 3

Искри изгасват в нощното небе,

а вятърът раздухва пепелта.

В огнището догаря нечие сърце.

Туптяло с пламъка на обичта.

 

Една любов родена в самота.

Спасителният път в живота.

Понесла е прекрасна светлина.

Далеч от ритъма на скота.

 

Но бързо всичко изгоря.

Мечтите, паяжина нежна.

Събирала тя в утрото роса.

Искряща с белотата снежна.

 

Душа изпълнена със цветове.

Преминала щастлива под дъгата.

Открила сред звездите светове.

Създадени ефирни в тишината.

 

Във вечния забързан свят.

Един се ражда, а пък друг умира.

Остава само сивият му цвят.

Дъгата в облаците се прибира.

 

И вече е събрана пепелта.

във урна над изгаснала камина...

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кръговрата на живота " Един се ражда, а пък друг умира." Докато сме тук и на земята нека изживеем всеки миг! Весели празници, Вал!
  • Много е красиво и извисено. Тъгата идва понякога за 10мин, но когато си отиде, оставя следи след себе си.
  • Това стихче го написах за 10 минути, след като прочетох един коментар.
    Много е калпаво, но няма да го изтрия
Предложения
: ??:??