Животът Мой
Дадох... толкова много!
Не видях и капка щастие...
А толкова много нещастие.
Преплувах океан от проблеми
и премеждия страшно големи.
Не срещнах и любовта...
А живота си бих дал за това!
Търсих я, къде ли не...
Знак да имаше поне!
Дали, някой има нужда от мен...
А дали, аз имам нужда от някой...
Ще дойде ли някога този ден,
живота ми да не е самотен?
А дадох... толкова много!
Но не пролях и една сълза,
продължих заради любовта,
да скитам из мрачните дни,
гонейки своите мечти.
Вървя по улици мъгливи,
нищичко не виждам аз пред мен.
По друмите безкрайни и красиви,
от Нея вярвам аз ще бъда запленен.
Ще дам ли толкова много?
Ще продължа напред,
и к`вото ще да става.
Живота си не давам,
любовта ли не намеря!
И ще дам още толкова!
27 Февруари 2006
Посвещавам това стихотворение на една наистина много скъпа за мен приятелка, благодарение, на която тези редове видяха бял свят.
Благодаря ти, че те има!
© Карамфил Всички права запазени