На теб преди години обещание ти дадох - 

"До сетния си час със тебе ще живея!".

Всичко мое - сърце и душа си раздадох,

с теб дишам, с теб плача и се смея. 

Търкулват се годините една подир една 

и времето оставя своя тежък отпечатък.

Ще си отида гневен аз от таз Земя,

че нямах време и животът е тъй кратък. 

Че времето не стигна повече да те обичам, 

да галя твоите прошарени коси

и всеки ден със нежни думички да те наричам,

да те прегръщам нежно до зори.

Да хващам твоята красива длан

и да мечтаем за света необикновен.

Във теб е целият живот събран.

Без теб съм тъжен и сломен. 

И все пак аз искам да благодаря,

че някога съдбата пътищата ни пресече.

С невидима корона аз ще те даря,

че цял съм и не съм самотен вече.

Че ме дари с деца, със поколение, 

че тръгна с мен от нулата в безкрая.

Сега изпитвам силно удовлетворение,

когато виждам вече края.

Щастлив съм, че със тебе споделих живота.

Със теб изпитах всяка малка радост.

Изпях до край и всяка нота,

очаква ни в безкрая вечна младост.