А мразя ги тия моменти,
когато си сам и не виждаш
друго, освен света ти на ленти,
минаващи бързо пред тебе,
но само навявайки „Беше„.
И ти си стоиш там ням и
напълно, безкрайно вторачен
в туй, що не връща се,
а спомени знае само да влачи.
И чакаш пак отново да мине,
да разтъркаш очи,
да видиш, че гине ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация