Животът си отива

18.01.2020 г., 23:12 ч.

Поезия

991 1 4

От как се помня, като мъж,
аз стъпям на пета и пръсти.
Със мислите- на шир и длъж,
кроя мечтите си чевръсти.
И слял денят ми със нощта,
прелистих много календари.
Не си помислям за смъртта
дори и ток да ме удари.
Каквото сторих до сега,
остава нейде сътворено.
Каквото писах на шега
е все със хумор посолено. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Животът си отива

Искате да прочетете повече?

Предложения