1.08.2019 г., 16:39 ч.

Животът всичко ми дари 

  Поезия
2278 4 6

Спъваха ме. Падах. После ставах...

Най-боли от удари под кръста.

Болка. Стон. Но после продължавах.

Тръгна ли, назад не се обръщам.

 

Имах. Губех. Нищо не векува...

Плаках и от радост, и от жал.

Че животът истински си струва,

къшей хляб на гладен щом съм дала..

 

Лъгаха ме. От сърце прощавах.

Все напред вървях. И се усмихвах.

Важно беше само да съм здрава,

себе си да бъда да не спирам...

 

И летях, и отвисоко падах...

Нищо времето не ми спести.

Бях и в Рая, но горях и в Ада.

Той, Животът, всичко ми дари...

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Произведението е включено в:
  2004 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви сърдечно, Данаил и Ирина! Усмихнат да е денят ви!
  • "Себе си да бъдеш да не спираш..."това много ми харпеса и явно ти си го постигнала,Ваня,/или твоя лирически/,след всички преживявания,които описваш!!...Много ми хареса борбения дух,който струи от всяка строфа!
  • Мъдрост и житейска сила има в думите ти, ВАНЯ!
  • Благодаря ви, Танюша и Краси! Усмихнат ден, момичета!
  • Това е живота... и винаги може да те изненада. Поздрави, Ваня!
  • Силни стихове, истински! Браво, Ваня!
Предложения
: ??:??