Животът ни минава в глупости!

        Усещаш ли на идващото утро полъха?

        Ще отмине като днес животът ни!

        Отиват си тъй бързо дните,

        летят безмилостно годините

        и ето - тук е краят ти!

        Зловеща болка във гърдите чувстваш ли?

        Жестока съвест в теб бушува ли?

        Студът скова ли вече

        безжизненото непотребно тяло?

        Това е само сън,

        събуждаш се!

        А може би

        за друг ще бъде

        истина?

        За днешното неизживяно

        всеки жали някога.

        За бъдещето невидяно

        грижи не притискат всякога.

        Една е сигурната истина,

        животът кратък е за всекиго,

        пристъпи ли към изхода.