Виждал ли си някога падаща звезда?! Как нежно с небето се сбогува, как прегръща студената земя и вече не е онова, което нявга е била!
Виждал ли си някога есенно дърво - старо и могъщо, извисило се до небесата, с дълбоко издълбана от нож кора, говореща за много болка и тъга!
Виждал ли си някога вечер морето, събрало в себе си сълзите, самотно и толкова черно, удавило на живота дните!
Виждал ли си някога зората, на скалите - от високо, да усетиш как любовта и красотата, опияняват те дълбоко!
Живял си истински, тогава, когато - усетил си болката на дървото, разбрал си що е на морето самотата, намерил си на зората любовта и красотата, и си умрял достйно и красиво - като Звездата!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Браво!