Жизель (из Цикль)
И там, на парка в лоното стаена,
без малко се почувства прелъстена.
От малка там я водеше мамАн,
със кукли, гувернантки и дантели,
със племенници, братовчедки, лели,
или със пудела - красив и сам.
Познаваше тя всякоя тревичка,
и песента на всяка пойна птичка,
познаваше и смръкналия лес,
където често бродеше нощес.
И често в парка късаше цветя
приклекнала, с изящната ръка,
и често се натъкваше случайно
на млади господа в разходка тайна
и трепетно навеждаше ресници,
и без да иска вдигаше поли
за да прекрачи цветните лехи...
- Не мога ли във парка през нощта
една беседа да Ви изнеса?
- О, моля Ви се, що за срамота?! -
беседа в парка аз да понеса,
на тихите си плещи в тъмнината,
абатът ще поиска във отплата
молитви дълги нощем да редя
наместо в парка да се веселя,
със господа съмнителни,
но страстни,
- Мон Дьо, не знаех колко сте прекрасна!
И както тъй поскубвате цветя,
една роднина скоро изгоря
във лоното на непосилни страсти,
сега деца приспива и отчасти
прибягва тук до парка за утеха -
понякога,
не и е никак леко...
- Внимавайте, защото семената
покълват много бързо в тъмнината!!!
И знаете ли, Господ ви опазил,
когато джентълмен ви е облазил,
защото пошлостта е странна сила,
отколе тя във мен се е вселила,
но аз съм строг и богобоязлив,
затуй със вас ще бъда предпазлив,
Тревожа се, в градинската омая
пейзан нахален да не Ви замая
главата целомъдрена накрая!
- Аз, .... може за пейзан да си мечтая?!?
С висок зарзаватчийски интелект,
омръзна ми от фльонги и бастуни,
от гОблени, пиано и езда,
от префърцунени надути думи...
Какво ще сторите, за да простя
че тъй нахлухте в мойта самота,
изпълнихте и парка със хормони?
- Ах тези устни, като две бонбони!
И тази разтреперана брадичка,
о, Господи, наказвай ме със всичко,
но дай ми ги за миг или за два!
- Мосю, защо ме гледате така,
че сякаш всеки миг ще да положа
във дланите Ви нежната си кожа?!?
- О, не, не исках аз да Ви тревожа!
Вървете си, додето сте сама,
че аз не мога сам да си замина,
останете ли - ще си тръгнем трима!
© Лулу Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ха, гледай го ти него!
Поздравявам те, пишеш увлекателно! -
Ох, да, Мишель е толкова ревнив,
и в ревността си тъй несправедлив,
че който стъпи в парк да релаксира
веднага го пробожда със рапира) -
Помотах се в нощния Ви лес,
тръгнах си с прободен ахилес...
-
да, Иво, театрото е пълно, просто важното е весело да става)
-
Това си е готово за сценка
-
така и аз съм доволна, Ем, щом театъра се е получил)
-
Ееее,супер е!Направо се пренесох в друго измерение,представих си цялата сцена!Браво!
-
Мерси, Клео, скоро открих себе си /откъм тази си страна/))
-
направо ме хвърли в оркестъра)))
как ги нижеш само - невероятна си! -
ооо, Доре, ако си мислиш, че ще се запра дотук, е туй абсурд, в момента цикля следващото)
-
Ей, голяма работа си, Албене!
Искам ощеееее! -
да, Пети, аз от съжаление го написах това)))))))
-
Леле, какво изкушение!
Милата тя... да я съжали човек!
Албенче, върха си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
благодаря ти