Обичах да заспивам сгушена
между кичури с мирис на жито,
да сънувам мастилено синьо небе,
да ти вярвам, че звездите са дупчици в пода на рая
и... да се събуждам пак насред житната нива.
Защо си отряза косата, Лулу?
И то напук я отряза – с моята ножица.
Кой ти даде сърпа в ръце, кой те направи жътвар?
Не е същото вече... ти го направи несъщото!
Спряла стрелките на своя часовник,
гледам как яростно чуждите бягат.
Минутни стрелки гонят секундните мигове. ...