на баща ми
Не избледнява в мене този спомен –
стоиш отпред – уверен и спокоен,
със своята усмивка леко дяволита –
човек за този свят достоен!
Човек,незнаещ страх,
със нерви-корабни въжета.
Човекът за когото няма тайни
по бреговете на житейските морета!
Ала не спиращ често там,
където повечето спират
и в кейовете шумни на съдбата ...