Кадър от есента
На този кадър две очи горят.
Не зная аз ли съм, или си ти.
Недей се взира! Остави
сълзите есенни да изтекат.
Земята е студена и корава...
И всичко свършва в шума изгоряла.
Да ровиш, май отдавна няма смисъл...
Но ти не чуваш, пак си се улисал
да търсиш логика и да е всичко точно.
И през мъглата, може би нарочно,
аз пак ще снимам само две очи...
Листа жълтеят, есента дойде
или пък, може би, да си отива.
Небето пак облече риза сива
и на деня усмивката отне.
Дойде ли, или си отива?
© Детелина Всички права запазени
Поздрав!